Узо

Узо - един от символите на Гърция
От 2006 г. само узо, произведно в Гърция може да носи това наименование
Узо (на гръцки Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка.
Узото се консумира охладено или смесено с вода и кубчета лед. Пие се като аператив, дълго и бавно.Може да се консумира чист или смесен с вода.
Вкусът на узото има общо с Арак (ракия в Ливан и Турция), Pastis , (Франция), Самбука (Италия), мастика(Хиос).

Историята на узото се губи във вековете, можеби има общо с производството на Tsipouro (вид ракия), правена е и от монасите на Атон и от тук можеби тръгва първото узо, като вариант на Tsipouro с анасон. Производството на узо започва с гръцката независимост на остров Лесбос, който е родното място на напитката, а днес продължава да бъде основен производител на узо. През 1932 г. за дестилацията на узо започват да се използват медни казани. Най-големият производител днес е Varvayanis (Βαρβαγιάννης), който е разположен в град Plomari, намиращ се в югозиточната част на острова.
узото се приготвя от 96% етилов алкохол в меден казан, като се използва за харакетерния аромат анасон, в някои видове узо се слага и звездовиден анасон, кориандър, карамфил или канела. Подправките са тайна, но те различат различните видове узо един от друг. Използва се и узо мая (μαγιά ούζου), която се смесва с 96% етолов алкохол. Може да се добави и захар и се разрежда с вода за се получи 37,5% или 40% напитка. В най-добрите видове узо като Varvayiannis, Babatzim (узо класик) и Pitsiladis узо маята се разрежда с вода, ако е необходимо се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол, затова и тези марки узо са най-скъпите.
Производството на узо не включва ферментация или дестилация.
Как се поднася узо
Днес в Гърция има зведения ouzeries , различни от таверните и кафенетата, където можете да се насладите на вашето узо с mezedes (мезета) като октопод, салата, сардина, калмари, пържени тиквички и миди. Това е традиционно бавно отпиване на глътка узо смесено с вода и кубчета лед в приятен разговор в очакване на вечерта.
Узо може да бъде поднесено и като апаратив - изстудена бутилка узо, без вода или лед - само ледено студено узо.
Узото е опасно, съдържа захар и можете неусетно да минете мярката си. Затова се смята за грешно узото да се пие “ξεροσφύρι” (xerosfýri, “сух чук”, един идиоматичен израз, който означава “пиене на алкохол, без да се яде нищо, да се пие без мезе”) в Гърция.

Когато се връщам от Гърция винаги нося бутилка узо и метакса. През лятото бутилката узо стои в хладилника. В зависимост от настроението вадя чаши (когато посещавам някоя страна се връщам с чаши, които са свързани с тази страна като спомен) било от Катерини, Санторини или Корфу и наливам узо, като начало на вечерта. И тогава се случва чудото, уж съм в София, а вуждам безкрайното спокойоно море или синьо-белите картини на Санторини.
През лятото поднасям узото с мезета като салата от ситно нарязан зелен лук, няколко стръка зелен чесън, обилно полято със зехтин, лимон и много маслини - това е страхотно мезе за узо.
Или калмари (калмарите панирани с лимон и клонка пресен джоджен и листа мента), октоподи на грил-тиган (от рибния магазин) и гръцка салата - домати, краставица, лук, сирене фета на кубчета, маслини полята със зехтин и лимонов сок и посипана с риган.
Това е едно добро начало на вечерта, спомените за почивката, образа на Зорба Гърка и неговото отношение към света, защото в любовта към живота трабва да има капка лудост, или капка узо.